Обструктивна сънна апнея от първо лице – случай от практиката

Обструктивната сънна апнея е едно от най-честите разстройства на съня и често се свързва само с хъркане. В действителност тя е сериозно нарушение на дишането по време на сън, характеризиращо се с епизоди на колабиране (обструкция) на горните дихателни пътища с различна продължителност. Това води до недостатъчно дишане, непълноценен сън и редица здравословни последици. Типични симптоми включват дневна сънливост, нарушена концентрация, високо кръвно налягане, инсулинова резистентност и други. Заболяването засяга предимно мъже на средна възраст. Рисковите фактори включват наднормено тегло, възраст, анатомични особености на дихателните пътища, употреба на алкохол, никотин, лекарства и др. Следващият клиничен случай от практиката на клиника „Медикус Алфа“ илюстрира стъпките за поставяне на диагноза и последващото лечение.

Мъж на 39 години бе насочен към пулмолог заради лесна умора и задъхване при физически усилия. Съпругата му сподели, че напоследък хъркането му станало „драматично“ и понякога сякаш спирал да диша. Пациентът отбеляза, че през последните три месеца се събужда нощем със задух, което го кара да сменя позата си. Съобщи също за често нощно уриниране, сутрешна умора, главоболие и напълняване без промяна в хранителните навици.

Диагностициране

При клинично съмнение за обструктивна сънна апнея бяха зададени допълнителни въпроси за деня му. Той призна, че се чувства уморен и „разбит“, приписвайки това ту на пролетна умора, ту на пост-COVID синдром, ту на стрес и преумора. От месеци не се събуждал свеж, свикнал с това състояние, но забелязал влошена концентрация, работоспособност, както и проблеми в социалния, семейния и сексуалния живот. Решението да потърси помощ дошло след семейно пътуване до столицата, когато спрял 2-3 пъти заради заспиване зад волана, возейки близките си.

Пациентът бе прегледан от кардиолог, направени бяха кръвни изследвания и тест на дишането. Последва кардиореспираторен полиграфски скрининг – златен стандарт за диагностика на сънна апнея. Тестът регистрира спирания на дишането по време на сън и изчисли апнея-хипопнея индекс (АХИ), показващ броя на паузите на час. Стойности над 5/час потвърждават заболяване, а при този пациент бе установена тежка форма (над 30/час).

Лечение

Умерените (над 15 за час) и тежките форми се лекуват успешно с апарат за позитивно налягане (CPAP), Той предотвратява колабиране на дихателните пътища чрез маска. Методът е безболезнен, не смущава околните и изисква мотивация за адаптация и ежедневна употреба. Терапията е индивидуална, често доживотна.

След няколко седмици с апарата пациентът съобщи за подобрена концентрация, работоспособност и усещане за отпочиналост сутрин. Телесното му тегло се нормализира. Нуждата от лекарства за кръвно налягане намаля, а АХИ падна под 5 за час. С по-добрия сън се върна и качественото време с близките. Неговите думи бяха: „Докторе, втори живот живея!“

Този случай подчертава социалната значимост на обструктивната сънна апнея и нуждата да не пренебрегваме хъркане, сънливост и умора, дори при млади хора. Наричана „тих убиец“, тя може да бъде овладяна със съвременна диагностика и лечение.